1.03.2010 г., 0:30

Нощ искряща и прилив висок ...

760 0 4

Нощ искряща и прилив висок,
  щом в небето отново блести
    блед на месеца пълният кръг.

Бяхме трима, но жребий жесток
  раздели ни. В сърцата люти:
    страшно Ерос прободе ги с лък.

Кой ли губи от този облог?
  Дали той или аз, или ти?
    Тъче Мойрата в своя чекрък

златни нишки, но в погледа строг,
  виждам, няма и тя да прости:
    ще заключи кълбото в сандък.

Право имаше злият пророк:
  дойде време на мойте мечти
    да прекършиш последния стрък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...