Mar 1, 2010, 12:30 AM

Нощ искряща и прилив висок ...

  Poetry
761 0 4

Нощ искряща и прилив висок,
  щом в небето отново блести
    блед на месеца пълният кръг.

Бяхме трима, но жребий жесток
  раздели ни. В сърцата люти:
    страшно Ерос прободе ги с лък.

Кой ли губи от този облог?
  Дали той или аз, или ти?
    Тъче Мойрата в своя чекрък

златни нишки, но в погледа строг,
  виждам, няма и тя да прости:
    ще заключи кълбото в сандък.

Право имаше злият пророк:
  дойде време на мойте мечти
    да прекършиш последния стрък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...