Нощ, луна. звезди...
Нощ, луна, звезди,
а аз стоя сама.
Гора, дървета тъжни, зли
предвещават самота.
Пристан, бряг, покой
и спомен бледо сив,
търсещ кораб своя бряг,
бряг, обвит от сенки и мъгли.
Зноен пек, пустиня жарка,
вятър крие моите следи.
А животът ме напуска, търси
нови висини.
а аз стоя сама.
Гора, дървета тъжни, зли
предвещават самота.
Пристан, бряг, покой
и спомен бледо сив,
търсещ кораб своя бряг,
бряг, обвит от сенки и мъгли.
Зноен пек, пустиня жарка,
вятър крие моите следи.
А животът ме напуска, търси
нови висини.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
