18 jun 2007, 9:57

Нощ, луна. звезди... 

  Poesía
786 0 8
Нощ, луна, звезди,
а аз стоя сама.
Гора, дървета тъжни, зли
предвещават самота.
Пристан, бряг, покой
и спомен бледо сив,
търсещ кораб своя бряг,
бряг, обвит от сенки и мъгли.
Зноен пек, пустиня жарка,
вятър крие моите следи.
А животът ме напуска, търси
нови висини.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??