valia (Валя Митова) valia (Валя Митова)
1 87
Jun 18, 2007, 9:57 AM

Нощ, луна. звезди...

  Poetry
957 0 8
Нощ, луна, звезди,
а аз стоя сама.
Гора, дървета тъжни, зли
предвещават самота.
Пристан, бряг, покой
и спомен бледо сив,
търсещ кораб своя бряг,
бряг, обвит от сенки и мъгли.
Зноен пек, пустиня жарка,
вятър крие моите следи.
А животът ме напуска, търси
нови висини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0