Нощ, луна. звезди...
Нощ, луна, звезди,
а аз стоя сама.
Гора, дървета тъжни, зли
предвещават самота.
Пристан, бряг, покой
и спомен бледо сив,
търсещ кораб своя бряг,
бряг, обвит от сенки и мъгли.
Зноен пек, пустиня жарка,
вятър крие моите следи.
А животът ме напуска, търси
нови висини.
а аз стоя сама.
Гора, дървета тъжни, зли
предвещават самота.
Пристан, бряг, покой
и спомен бледо сив,
търсещ кораб своя бряг,
бряг, обвит от сенки и мъгли.
Зноен пек, пустиня жарка,
вятър крие моите следи.
А животът ме напуска, търси
нови висини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Митова Все права защищены
