ananel (Нелиса)
77 4176
26 jun 2011, 17:24

Нощ на брега 

  Poesía » Otra
1048 0 20

 

 

Нощ на брега

 

 

Плахо водата нозете ни мие,
пясъка с шепот бразди -
двойка извечна в небето се бие,
мигат страхливо звезди...

 

Плисва среброто си щедро Луната,
щом се измъкне от плен.

Сянка на хищник пълзи по водата -
облак, в простора стаен.

 

В бойния танц той снагата извива,
тя пък отстъпва назад:
плавни движения, пози красиви
сменят се в нощния хлад.

 

Лека въздишка, стенание, вопъл...

(тук за това се мълчи,

само водата и пясъкът топъл
всичко поглъщат с очи.)

Вятърът стихва... превърнат във пяна,
хищникът свива платна.
Хитро намига Луната засмяна
и ми протяга ръка.

 

Чисто по женски разменяме поглед,
после – поклон на честта!

Облакът мърка - притихнало коте...
 ... и ни приспива нощта...

 

 

© Нелиса Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??