Нощ на брега
Нощ на брега
Плахо водата нозете ни мие,
пясъка с шепот бразди -
двойка извечна в небето се бие,
мигат страхливо звезди...
Плисва среброто си щедро Луната,
щом се измъкне от плен.
Сянка на хищник пълзи по водата -
облак, в простора стаен.
В бойния танц той снагата извива,
тя пък отстъпва назад:
плавни движения, пози красиви
сменят се в нощния хлад.
Лека въздишка, стенание, вопъл...
(тук за това се мълчи,
само водата и пясъкът топъл
всичко поглъщат с очи.)
Вятърът стихва... превърнат във пяна,
хищникът свива платна.
Хитро намига Луната засмяна
и ми протяга ръка.
Чисто по женски разменяме поглед,
после – поклон на честта!
Облакът мърка - притихнало коте...
... и ни приспива нощта...
© Нелиса All rights reserved.
