ananel (Нелиса)
77 4176
Jun 26, 2011, 5:24 PM

Нощ на брега 

  Poetry » Other
1192 0 20

 

 

Нощ на брега

 

 

Плахо водата нозете ни мие,
пясъка с шепот бразди -
двойка извечна в небето се бие,
мигат страхливо звезди...

 

Плисва среброто си щедро Луната,
щом се измъкне от плен.

Сянка на хищник пълзи по водата -
облак, в простора стаен.

 

В бойния танц той снагата извива,
тя пък отстъпва назад:
плавни движения, пози красиви
сменят се в нощния хлад.

 

Лека въздишка, стенание, вопъл...

(тук за това се мълчи,

само водата и пясъкът топъл
всичко поглъщат с очи.)

Вятърът стихва... превърнат във пяна,
хищникът свива платна.
Хитро намига Луната засмяна
и ми протяга ръка.

 

Чисто по женски разменяме поглед,
после – поклон на честта!

Облакът мърка - притихнало коте...
 ... и ни приспива нощта...

 

 

© Нелиса All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??