12 ene 2007, 9:44

Нощ на хилядите чудеса

  Poesía
986 0 7

Нощ мистична, вечно непозната,
окичена с неонови лъчи,
кажи къде намира се вратата,
водеща към слънчевите дни.

Господарко на света бездомен,
орисай тези пръснати чеда,
върни им някой светъл спомен
и купчина измачкани цветя.

Прошепни онези думи топли,
впечатани със вечния печат
да разчупят тежките окови,
да посочат пътя им назад.

Огледалото със дъх закрий го,
о нощ на хилядите чудеса,
във твоите дипли необятни
откривам първата искра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...