Нощ мистична, вечно непозната,
окичена с неонови лъчи,
кажи къде намира се вратата,
водеща към слънчевите дни.
Господарко на света бездомен,
орисай тези пръснати чеда,
върни им някой светъл спомен
и купчина измачкани цветя.
Прошепни онези думи топли,
впечатани със вечния печат
да разчупят тежките окови,
да посочат пътя им назад.
Огледалото със дъх закрий го,
о нощ на хилядите чудеса,
във твоите дипли необятни
откривам първата искра.
© Роксана Медичи All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Наистина ме трогна.