12 янв. 2007 г., 09:44

Нощ на хилядите чудеса

985 0 7

Нощ мистична, вечно непозната,
окичена с неонови лъчи,
кажи къде намира се вратата,
водеща към слънчевите дни.

Господарко на света бездомен,
орисай тези пръснати чеда,
върни им някой светъл спомен
и купчина измачкани цветя.

Прошепни онези думи топли,
впечатани със вечния печат
да разчупят тежките окови,
да посочат пътя им назад.

Огледалото със дъх закрий го,
о нощ на хилядите чудеса,
във твоите дипли необятни
откривам първата искра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...