Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
24 abr 2012, 11:14

Нощ над селото спря 

  Poesía » Del paisaje
1084 0 14

Вечерта като рана се пукна. От нея

се проточи на залеза нишката тънка.

Уморени овце по сокаците блеят.

За вечерна молитва камбаната звънка.

 

Като птици пред портите пърхат жените

и ръцете им сръчно потракват със куките.

С цветни прежди живота плетат и наплитат,

майсторят без почивка терлици и клюки.

 

А мъжете избръснати, с белнали ризи,

с бавни крачки отмерват до кръчмата пътя.

Натоварени с грижи и горести влизат,

а излизат олекнали, сякаш безплътни.

 

Вечерта като рана се пукна. Изтече

и надолу в дерето полека потъна.

Нощ над селото спря. Дълга бе като вечност,

като пропаст дълбока и дяволски тъмна.

 

И утихнаха дребните страсти и битки.

Уморени очи светлината сънуват.

Нощ над селото мята мастилени плитки,

с песента на щурците звездите танцуват.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??