Нощ над селото спря
Вечерта като рана се пукна. От нея
се проточи на залеза нишката тънка.
Уморени овце по сокаците блеят.
За вечерна молитва камбаната звънка.
Като птици пред портите пърхат жените
и ръцете им сръчно потракват със куките.
С цветни прежди живота плетат и наплитат,
майсторят без почивка терлици и клюки.
А мъжете избръснати, с белнали ризи,
с бавни крачки отмерват до кръчмата пътя.
Натоварени с грижи и горести влизат,
а излизат олекнали, сякаш безплътни.
Вечерта като рана се пукна. Изтече
и надолу в дерето полека потъна.
Нощ над селото спря. Дълга бе като вечност,
като пропаст дълбока и дяволски тъмна.
И утихнаха дребните страсти и битки.
Уморени очи светлината сънуват.
Нощ над селото мята мастилени плитки,
с песента на щурците звездите танцуват.
© Нели Вангелова All rights reserved.
