Papalisimo (Давид Иванов)
49 406
11 jun 2017, 19:37

Нощ пада 

  Poesía » De amor
417 2 6

Бавно нощта пада, звездица в

нощното небе изгрява и Луна 

изкрящо бяла за близост навява. 

Пеят щурците вън в полята и с 

песента своя нежна будят 

копнежи чуствени у душата. В 

стаичката наша свещта догаря

и двама, ти и аз, отдадени на 

своята страст, в огъня ще изгорим

и на олтара на свободата нови

ще се преродим. В полумрака 

дъха ти връз лицето си усещам, 

ухае като нощно цвете, в кое 

Луната се оглежда. Шията ти 

нежно превита, огряна от лунната

светлина – пътечка към две 

топли сърца. И гръдта ти нежна

обичам да целувам, и любовта 

си по нея да погубвам. И усещам

как вълни все по-топли в душите

ни бушуват и сърцата по копнеж

бленуват. И искам да знам за какво 

копнее сърцето ти, искам да ти

дам света си!

© Давид Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??