Нощ пада
Бавно нощта пада, звездица в
нощното небе изгрява и Луна
изкрящо бяла за близост навява.
Пеят щурците вън в полята и с
песента своя нежна будят
копнежи чуствени у душата. В
стаичката наша свещта догаря
и двама, ти и аз, отдадени на
своята страст, в огъня ще изгорим
и на олтара на свободата нови
ще се преродим. В полумрака
дъха ти връз лицето си усещам,
ухае като нощно цвете, в кое
Луната се оглежда. Шията ти
нежно превита, огряна от лунната
светлина – пътечка към две
топли сърца. И гръдта ти нежна
обичам да целувам, и любовта
си по нея да погубвам. И усещам
как вълни все по-топли в душите
ни бушуват и сърцата по копнеж
бленуват. И искам да знам за какво
копнее сърцето ти, искам да ти
дам света си!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Давид Иванов Todos los derechos reservados
