Нощ пада
Бавно нощта пада, звездица в
нощното небе изгрява и Луна
изкрящо бяла за близост навява.
Пеят щурците вън в полята и с
песента своя нежна будят
копнежи чуствени у душата. В
стаичката наша свещта догаря
и двама, ти и аз, отдадени на
своята страст, в огъня ще изгорим
и на олтара на свободата нови
ще се преродим. В полумрака
дъха ти връз лицето си усещам,
ухае като нощно цвете, в кое
Луната се оглежда. Шията ти
нежно превита, огряна от лунната
светлина – пътечка към две
топли сърца. И гръдта ти нежна
обичам да целувам, и любовта
си по нея да погубвам. И усещам
как вълни все по-топли в душите
ни бушуват и сърцата по копнеж
бленуват. И искам да знам за какво
копнее сърцето ти, искам да ти
дам света си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Давид Иванов Всички права запазени
