Нощ - убежището на сърцата
Всички се страхуват от нощта, а аз от светлината.
Навярно много хора мислят,
че нищо хубаво не може да се крие в тъмнината,
но там намерих най-красивото в света.
Нощта и само тя ни криеше
от безмилостната злоба на света и суетата,
непримирима с поривите на сърцата.
И там, притихнала във тъмнината,
безстрашна, обгърната от твоите ръце,
разбирах, че едва ли светлината може нещо по-красиво да ми донесе.
Затова и се боя от деня,
настъпващ като безмилостна тълпа.
Настъпи ли, аз пак ще съм сама.
Огреят ли отново слънчеви лъчи,
прогонват те от мен,
както слънцето прогонва винаги луната.
И така, като в естествения кръговрат,
въртящ Слънцето, Луната.
Въртим се с теб
и скрити в лунна сянка,
крадем и крием малко щастие за нас.
И винаги там някъде във тъмнината
храбро стои само и чака
едно момиче, вярващо във теб,
в красивите мечти,
но не и във деня и светлината,
разделяща безмилостно сърцата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Филипова Todos los derechos reservados
