Всички се страхуват от нощта, а аз от светлината.

Навярно много хора мислят,

че нищо хубаво не може да се крие в тъмнината,

но там намерих най-красивото в света.

Нощта и само тя ни криеше

от безмилостната злоба на света и суетата,

непримирима с поривите на сърцата.

И там, притихнала във тъмнината,

безстрашна, обгърната от твоите ръце,

разбирах, че едва ли светлината може нещо по-красиво да ми донесе.

Затова и се боя от деня,

настъпващ като безмилостна тълпа.

Настъпи ли, аз пак ще съм сама.

Огреят ли отново слънчеви лъчи,

прогонват  те  от мен,

както слънцето прогонва винаги луната.

И така, като в естествения кръговрат,

въртящ  Слънцето, Луната.

Въртим се с теб

и скрити в лунна  сянка,

крадем и крием малко щастие за нас.

И винаги там някъде във тъмнината

храбро стои само и чака

едно момиче, вярващо във теб,

в красивите мечти,

но не и във деня и светлината,

разделяща безмилостно сърцата.