1 abr 2018, 23:46

Нощ в спомени.

  Poesía
1.2K 0 2

В горите
дърветата стари легенди шептят,
а легендите стари спомени зоват.
Вее вятър, мъглите пищят.

Нощем звездите пеят на гората,
а под нея благославя я земята.

Душевно огнище, на спомена къща,
всяка нощ там бледия спомен се връща.
Като жив отново през гората върви.
И вятърът вее и мъглата пищи...

Спомен, шепти с езика на гората.
Светяват му по пътя звездите и луната.

Легенди, съживени от тихият шепот
на дърветата стари
и от разказите на нощните твари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...