1 abr 2018, 23:46

Нощ в спомени.

  Poesía
1.2K 0 2

В горите
дърветата стари легенди шептят,
а легендите стари спомени зоват.
Вее вятър, мъглите пищят.

Нощем звездите пеят на гората,
а под нея благославя я земята.

Душевно огнище, на спомена къща,
всяка нощ там бледия спомен се връща.
Като жив отново през гората върви.
И вятърът вее и мъглата пищи...

Спомен, шепти с езика на гората.
Светяват му по пътя звездите и луната.

Легенди, съживени от тихият шепот
на дърветата стари
и от разказите на нощните твари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...