1.04.2018 г., 23:46

Нощ в спомени.

1.2K 0 2

В горите
дърветата стари легенди шептят,
а легендите стари спомени зоват.
Вее вятър, мъглите пищят.

Нощем звездите пеят на гората,
а под нея благославя я земята.

Душевно огнище, на спомена къща,
всяка нощ там бледия спомен се връща.
Като жив отново през гората върви.
И вятърът вее и мъглата пищи...

Спомен, шепти с езика на гората.
Светяват му по пътя звездите и луната.

Легенди, съживени от тихият шепот
на дърветата стари
и от разказите на нощните твари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...