В горите
дърветата стари легенди шептят,
а легендите стари спомени зоват.
Вее вятър, мъглите пищят.
Нощем звездите пеят на гората,
а под нея благославя я земята.
Душевно огнище, на спомена къща,
всяка нощ там бледия спомен се връща.
Като жив отново през гората върви.
И вятърът вее и мъглата пищи...
Спомен, шепти с езика на гората.
Светяват му по пътя звездите и луната.
Легенди, съживени от тихият шепот
на дърветата стари
и от разказите на нощните твари.
© Михаел Всички права запазени