Нощ в страната на спомените
на К...
Ей, толкова време изтече
от нея отдавнашна нощ,
но в спомен пред мен се изпречи
отново с неистов разкош...
От толкова много забравени
днес спомени (даже добри!)
единствено тя бе оставена
последна от тях да гори́...
...А беше във ранната есен –
тежеше Земята от плод –
и помня над теб бях надвесен,
и бях обладан от живот...
Инстинкт на пчели бе подмамил
към черният грозд на нощта –
телата ни млади, отдадени
в олтарната нощ на страстта...
И вино направо в кръвта ни
преливаше сладкия сок,
а бяхме без вино пияни
и вярващи, даже без Бог...
... и голи тела с откровени
взривени от страст сетива́
преплитахме: млади и древни –
връстници на тази Земя...
Прехласнати, луди и чувствени
в пулсираща мрежа от сграст –
превръщахме с длани и устни
и допира нежен – в екстаз!...
В загадъчни сенки стените –
почти догоряла свещта,
а ние в страстта упорити
разпалвахме с ярост нощта...
... Във вихри безбройни изтече
онази божествена нощ
започнала в чудната вечер
и бързо набирала мощ!...
...А грозд кехлибарен донесе
с красива умора – деня
и с магична, и властна импресия –
ни поведе навън – в Есента!...
03.06.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados