Нощ в страната на спомените

                                      на К...

Ей, толкова време изтече

от нея отдавнашна нощ,

но в спомен пред мен се изпречи

отново с неистов разкош...

От толкова много забравени

днес спомени (даже добри!)

единствено тя бе оставена

последна от тях да гори́...

...А беше във ранната есен –

тежеше Земята от плод –

и помня над теб бях надвесен,

и бях обладан от живот...

Инстинкт на пчели бе подмамил

към черният грозд на нощта –

телата ни млади, отдадени

в олтарната нощ на страстта...

И вино направо в кръвта ни

преливаше сладкия сок,

а бяхме без вино пияни

и вярващи, даже без Бог...

... и голи тела с откровени

взривени от страст сетива́

преплитахме: млади и древни –

връстници на тази Земя...

Прехласнати, луди и чувствени

в пулсираща мрежа от сграст –

превръщахме с длани и устни

и допира нежен – в екстаз!...

В загадъчни сенки стените –

почти догоряла свещта,

а ние в страстта упорити

разпалвахме с ярост нощта...

... Във вихри безбройни изтече

онази божествена нощ

започнала в чудната вечер

и бързо набирала мощ!...

...А грозд кехлибарен донесе

с красива умора – деня

и с магична, и властна импресия –

ни поведе навън –  в Есента!...

03.06.2021.