29 mar 2011, 10:58

Нощ за любов 

  Poesía » De amor
1219 0 8
Заспивам призори. Нощта е гола,
понесла месечината на рамо.
В клонаците на старата топола
спи вятър на възглавница от слама.

Сънувам пролет. Пътища. И хора.
Сънувам се задъхана и млада.
А устните ми, сухи до отронване,
разпалват се отново. Като клада.

Красива е нощта. Като измамница.
Полека се изнизва през олуците.
Спокойно е. И тихо. Някак странно.
Щурците се надпяват със капчуците.

Такава нощ е за любов и ласки,
които те разнищват чак до голо.
На плажа, с лепнещ по бедрата пясък.
Или в тревата топла под тополите.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??