Нощ за любов
Заспивам призори. Нощта е гола,
понесла месечината на рамо.
В клонаците на старата топола
спи вятър на възглавница от слама.
Сънувам пролет. Пътища. И хора.
Сънувам се задъхана и млада.
А устните ми, сухи до отронване,
разпалват се отново. Като клада.
Красива е нощта. Като измамница.
Полека се изнизва през олуците.
Спокойно е. И тихо. Някак странно.
Щурците се надпяват със капчуците.
Такава нощ е за любов и ласки,
които те разнищват чак до голо.
На плажа, с лепнещ по бедрата пясък.
Или в тревата топла под тополите.
понесла месечината на рамо.
В клонаците на старата топола
спи вятър на възглавница от слама.
Сънувам пролет. Пътища. И хора.
Сънувам се задъхана и млада.
А устните ми, сухи до отронване,
разпалват се отново. Като клада.
Красива е нощта. Като измамница.
Полека се изнизва през олуците.
Спокойно е. И тихо. Някак странно.
Щурците се надпяват със капчуците.
Такава нощ е за любов и ласки,
които те разнищват чак до голо.
На плажа, с лепнещ по бедрата пясък.
Или в тревата топла под тополите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
