Нощем
500
0
0
Нощем когато не мога да спя,
отивам и гледам луната
и на нея тихо шептя,
всичко за което мечтая.
Не мечтая за много неща,
единствено тебе да видя,
да чуя гласа ти и за миг очите ти да зърна,
когато в мен царува тишина.
Усмивката няма да пропусна,
очите ми там ще се спрат,
защото повярвай,
тя оправя ми деня.
Напомняш ми на песен тиха ,
а понякога на бурен океан,
но в очите ти блести една искрица
на любов и топлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados
