16.01.2021 г., 11:57

Нощем

493 0 0

Нощем когато не мога да спя,
отивам и гледам луната
и на нея тихо шептя,
всичко за което мечтая.

 

Не мечтая за много неща,
единствено тебе да видя,
да чуя гласа ти и за миг очите ти да зърна,
когато в мен царува тишина.

 

Усмивката няма да пропусна,
очите ми там ще се спрат,
защото повярвай,
тя оправя ми деня.

 

Напомняш ми на песен тиха ,
а понякога на бурен океан,
но в очите ти блести една искрица
на любов и топлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...