16 янв. 2021 г., 11:57

Нощем

499 0 0

Нощем когато не мога да спя,
отивам и гледам луната
и на нея тихо шептя,
всичко за което мечтая.

 

Не мечтая за много неща,
единствено тебе да видя,
да чуя гласа ти и за миг очите ти да зърна,
когато в мен царува тишина.

 

Усмивката няма да пропусна,
очите ми там ще се спрат,
защото повярвай,
тя оправя ми деня.

 

Напомняш ми на песен тиха ,
а понякога на бурен океан,
но в очите ти блести една искрица
на любов и топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...