Сред своите се чувствам чужда, сред чуждите съм тъй сама... Навярно да съм никому ненужна е предвещала моята съдба, но нощем ми говори тишината с тъжен глас на четири очи: - Пиши – ми казва – за съдбата на разделените души! И хукват по листата с тежки стъпки събрани вкупом болки и сълзи, дрънчат окови от сърдечни мъки, следата след разделите кърви... Утеха търси само във смъртта самотникът за своята душа.
И аз много често се чувствам така, дори това ми е едва ли не перманентно състояние, с някои и други изключения... Изплакан стих, усетих го, преживях го... Прегръдки!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!!!