13 ago 2008, 0:18

Нощем ми говори тишината 

  Poesía » Civil
553 0 11
Сред своите се чувствам чужда,
сред чуждите съм тъй сама...
Навярно да съм никому ненужна
е предвещала моята съдба,
но нощем ми говори тишината
с тъжен глас на четири очи:
- Пиши – ми казва – за съдбата
на разделените души!
И хукват по листата с тежки стъпки
събрани вкупом болки и сълзи,
дрънчат окови от сърдечни мъки,
следата след разделите кърви...
Утеха търси само във смъртта
самотникът за своята душа.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??