LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
13.08.2008 г., 0:18 ч.

Нощем ми говори тишината 

  Поезия » Гражданска
552 0 11
Сред своите се чувствам чужда,
сред чуждите съм тъй сама...
Навярно да съм никому ненужна
е предвещала моята съдба,
но нощем ми говори тишината
с тъжен глас на четири очи:
- Пиши – ми казва – за съдбата
на разделените души!
И хукват по листата с тежки стъпки
събрани вкупом болки и сълзи,
дрънчат окови от сърдечни мъки,
следата след разделите кърви...
Утеха търси само във смъртта
самотникът за своята душа.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??