Нощем ми говори тишината
Сред своите се чувствам чужда,
сред чуждите съм тъй сама...
Навярно да съм никому ненужна
е предвещала моята съдба,
но нощем ми говори тишината
с тъжен глас на четири очи:
- Пиши – ми казва – за съдбата
на разделените души!
И хукват по листата с тежки стъпки
събрани вкупом болки и сълзи,
дрънчат окови от сърдечни мъки,
следата след разделите кърви...
Утеха търси само във смъртта
самотникът за своята душа.
сред чуждите съм тъй сама...
Навярно да съм никому ненужна
е предвещала моята съдба,
но нощем ми говори тишината
с тъжен глас на четири очи:
- Пиши – ми казва – за съдбата
на разделените души!
И хукват по листата с тежки стъпки
събрани вкупом болки и сълзи,
дрънчат окови от сърдечни мъки,
следата след разделите кърви...
Утеха търси само във смъртта
самотникът за своята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
