28 feb 2007, 8:11

Нощем по покривите 

  Poesía
725 0 7
По покривите нощем се катеря
и търся песента си недопята,
но все не мога аз да я намеря,
макар че разговарям със луната.

Понякога се сгушвам до комина
и чакам мисълта ми да проблесне,
но тези котки с цвят на монахини
смущават ме с печалните си песни.

Къде ли да те търся аз не зная,
мой стих забравен, моя обич свята?
За тебе тайно винаги мечтая,
но все не те намирам по земята.

А може би греша, че търся в мрака
сред котки и треперещи врабчета?!
Но аз усещам, ти си в тишината,
разкъсвана от песни на щурчета.

Във няколкото светещи прозорци -
като очи на нощни самолети,
в усмивките на всички мили хора, 
които се обичат зад пердетата.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??