Нощем по покривите
По покривите нощем се катеря
и търся песента си недопята,
но все не мога аз да я намеря,
макар че разговарям със луната.
Понякога се сгушвам до комина
и чакам мисълта ми да проблесне,
но тези котки с цвят на монахини
смущават ме с печалните си песни.
Къде ли да те търся аз не зная,
мой стих забравен, моя обич свята?
За тебе тайно винаги мечтая,
но все не те намирам по земята.
А може би греша, че търся в мрака
сред котки и треперещи врабчета?!
Но аз усещам, ти си в тишината,
разкъсвана от песни на щурчета.
Във няколкото светещи прозорци -
като очи на нощни самолети,
в усмивките на всички мили хора,
които се обичат зад пердетата.
и търся песента си недопята,
но все не мога аз да я намеря,
макар че разговарям със луната.
Понякога се сгушвам до комина
и чакам мисълта ми да проблесне,
но тези котки с цвят на монахини
смущават ме с печалните си песни.
Къде ли да те търся аз не зная,
мой стих забравен, моя обич свята?
За тебе тайно винаги мечтая,
но все не те намирам по земята.
А може би греша, че търся в мрака
сред котки и треперещи врабчета?!
Но аз усещам, ти си в тишината,
разкъсвана от песни на щурчета.
Във няколкото светещи прозорци -
като очи на нощни самолети,
в усмивките на всички мили хора,
които се обичат зад пердетата.
© Нели Вангелова All rights reserved.
