Нощен двубой
Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво
в сърцето на всяка вълна.
Проблясват – последен път живи,
угасват сред хлад – стена.
И стават безупречно тъмни
морето, скалите, умът.
Така е, преди да се съмне,
пред избор неясен – път.
Напразно съмнения бързат
да сринат в душата целта
и още със стъпките първи
връхлитат беди – тълпа.
Нощта е най-тъмна пред изгрев.
В скала непристъпна разбит,
умира гневът ми красиво
в лъчите над остров Крит.
26.07.2016
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тълпа, разбира се, грешката е моя. Има два вида съмнения. Едните са предизвикани от нашата интуиция, която ни подсказва, че ще се случи нещо неприятно, а другите - от оня с рогата /наричайте го заслепление/, който усеща, че предстои нещо хубаво и бърза да се намеси. В случая дяволът е тя - неувереността ни в собствените сили и в упованието, че постъпваме според съвестта си. Според християнството доброто е заложено във всеки от нас, защото сме Негов образ и подобие, а злото е външна сила, която се опитва да заличи и отклони този образ.Но тя не може да ни причини нищо, ако ние не я допуснем. Затова пуска мъгла и неяснота върху преценките ни, за да ни прецака, защото никой съзнателно не иска да бъде лош, но често е много лесно да бъде подхлъзнат. И така хората стават врагове, а злото ликува.
-
Харесаха ми сравненията със страха и съмненията от неизвестното... Напредването понякога попада в тъмнина.
-
Благодаря.Само да не си помислите, че съм била а Крит, не съм.
-
Хареса ми.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
