27 sept 2017, 19:42  

Нощен двубой

  Poesía
504 0 4

Напразно връхлитат вълнѝте

пак в ярост безумна брега.

Разбиват се с грохот в скалите,

разсипват се в цвят – дъга.

 

Звездите умират красиво

в сърцето на всяка вълна.

Проблясват – последен път живи,

угасват сред хлад – стена.

 

И стават безупречно тъмни

морето, скалите, умът.

Така е, преди да се съмне,

пред избор неясен – път.

 

Напразно съмнения бързат

да сринат в душата целта

и още със стъпките първи

връхлитат беди – тълпа. 

 

Нощта е най-тъмна пред изгрев.

В скала непристъпна разбит,

умира гневът ми красиво

в лъчите над остров Крит.

 

26.07.2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тълпа, разбира се, грешката е моя. Има два вида съмнения. Едните са предизвикани от нашата интуиция, която ни подсказва, че ще се случи нещо неприятно, а другите - от оня с рогата /наричайте го заслепление/, който усеща, че предстои нещо хубаво и бърза да се намеси. В случая дяволът е тя - неувереността ни в собствените сили и в упованието, че постъпваме според съвестта си. Според християнството доброто е заложено във всеки от нас, защото сме Негов образ и подобие, а злото е външна сила, която се опитва да заличи и отклони този образ.Но тя не може да ни причини нищо, ако ние не я допуснем. Затова пуска мъгла и неяснота върху преценките ни, за да ни прецака, защото никой съзнателно не иска да бъде лош, но често е много лесно да бъде подхлъзнат. И така хората стават врагове, а злото ликува.
  • Харесаха ми сравненията със страха и съмненията от неизвестното... Напредването понякога попада в тъмнина.
  • Благодаря.Само да не си помислите, че съм била а Крит, не съм.
  • Хареса ми.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...