27 sept 2017, 19:42  

Нощен двубой

  Poesía
508 0 4

Напразно връхлитат вълнѝте

пак в ярост безумна брега.

Разбиват се с грохот в скалите,

разсипват се в цвят – дъга.

 

Звездите умират красиво

в сърцето на всяка вълна.

Проблясват – последен път живи,

угасват сред хлад – стена.

 

И стават безупречно тъмни

морето, скалите, умът.

Така е, преди да се съмне,

пред избор неясен – път.

 

Напразно съмнения бързат

да сринат в душата целта

и още със стъпките първи

връхлитат беди – тълпа. 

 

Нощта е най-тъмна пред изгрев.

В скала непристъпна разбит,

умира гневът ми красиво

в лъчите над остров Крит.

 

26.07.2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тълпа, разбира се, грешката е моя. Има два вида съмнения. Едните са предизвикани от нашата интуиция, която ни подсказва, че ще се случи нещо неприятно, а другите - от оня с рогата /наричайте го заслепление/, който усеща, че предстои нещо хубаво и бърза да се намеси. В случая дяволът е тя - неувереността ни в собствените сили и в упованието, че постъпваме според съвестта си. Според християнството доброто е заложено във всеки от нас, защото сме Негов образ и подобие, а злото е външна сила, която се опитва да заличи и отклони този образ.Но тя не може да ни причини нищо, ако ние не я допуснем. Затова пуска мъгла и неяснота върху преценките ни, за да ни прецака, защото никой съзнателно не иска да бъде лош, но често е много лесно да бъде подхлъзнат. И така хората стават врагове, а злото ликува.
  • Харесаха ми сравненията със страха и съмненията от неизвестното... Напредването понякога попада в тъмнина.
  • Благодаря.Само да не си помислите, че съм била а Крит, не съм.
  • Хареса ми.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...