27 сент. 2017 г., 19:42  

Нощен двубой

505 0 4

Напразно връхлитат вълнѝте

пак в ярост безумна брега.

Разбиват се с грохот в скалите,

разсипват се в цвят – дъга.

 

Звездите умират красиво

в сърцето на всяка вълна.

Проблясват – последен път живи,

угасват сред хлад – стена.

 

И стават безупречно тъмни

морето, скалите, умът.

Така е, преди да се съмне,

пред избор неясен – път.

 

Напразно съмнения бързат

да сринат в душата целта

и още със стъпките първи

връхлитат беди – тълпа. 

 

Нощта е най-тъмна пред изгрев.

В скала непристъпна разбит,

умира гневът ми красиво

в лъчите над остров Крит.

 

26.07.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тълпа, разбира се, грешката е моя. Има два вида съмнения. Едните са предизвикани от нашата интуиция, която ни подсказва, че ще се случи нещо неприятно, а другите - от оня с рогата /наричайте го заслепление/, който усеща, че предстои нещо хубаво и бърза да се намеси. В случая дяволът е тя - неувереността ни в собствените сили и в упованието, че постъпваме според съвестта си. Според християнството доброто е заложено във всеки от нас, защото сме Негов образ и подобие, а злото е външна сила, която се опитва да заличи и отклони този образ.Но тя не може да ни причини нищо, ако ние не я допуснем. Затова пуска мъгла и неяснота върху преценките ни, за да ни прецака, защото никой съзнателно не иска да бъде лош, но често е много лесно да бъде подхлъзнат. И така хората стават врагове, а злото ликува.
  • Харесаха ми сравненията със страха и съмненията от неизвестното... Напредването понякога попада в тъмнина.
  • Благодаря.Само да не си помислите, че съм била а Крит, не съм.
  • Хареса ми.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....