МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
965 3886
27 сент. 2017 г., 19:42  

Нощен двубой 

  Поэзия
271 0 4

Напразно връхлитат вълнѝте

пак в ярост безумна брега.

Разбиват се с грохот в скалите,

разсипват се в цвят – дъга.

 

Звездите умират красиво

в сърцето на всяка вълна.

Проблясват – последен път живи,

угасват сред хлад – стена.

 

И стават безупречно тъмни

морето, скалите, умът.

Така е, преди да се съмне,

пред избор неясен – път.

 

Напразно съмнения бързат

да сринат в душата целта

и още със стъпките първи

връхлитат беди – тълпа. 

 

Нощта е най-тъмна пред изгрев.

В скала непристъпна разбит,

умира гневът ми красиво

в лъчите над остров Крит.

 

26.07.2016

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тълпа, разбира се, грешката е моя. Има два вида съмнения. Едните са предизвикани от нашата интуиция, която ни подсказва, че ще се случи нещо неприятно, а другите - от оня с рогата /наричайте го заслепление/, който усеща, че предстои нещо хубаво и бърза да се намеси. В случая дяволът е тя - неувереността ни в собствените сили и в упованието, че постъпваме според съвестта си. Според християнството доброто е заложено във всеки от нас, защото сме Негов образ и подобие, а злото е външна сила, която се опитва да заличи и отклони този образ.Но тя не може да ни причини нищо, ако ние не я допуснем. Затова пуска мъгла и неяснота върху преценките ни, за да ни прецака, защото никой съзнателно не иска да бъде лош, но често е много лесно да бъде подхлъзнат. И така хората стават врагове, а злото ликува.
  • Харесаха ми сравненията със страха и съмненията от неизвестното... Напредването понякога попада в тъмнина.
  • Благодаря.Само да не си помислите, че съм била а Крит, не съм.
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??