18 jul 2006, 0:54  

Нощен дъжд

  Poesía
3.2K 1 9

Обсипа асфалта с мокри целувки,

от хиляди капчици, вихрено-луди.

Игра по прозореца танц, без преструвки...

Заспалата нощ с тих ромон събуди.

 

А после подхвана някаква приказка –

прекъсна я с песен, съвсем неразбрана...

Шумейки закипри се, бъркайки ритъма

и плисна в нечакана, гневна закана.

 

Препусна в галоп по тъмните улици –

сърдито от покрив, на покрив плющя...

И утрото свари небето пречистено,

последни сълзи да превръща в роса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...