18 jul 2006, 0:54  

Нощен дъжд

  Poesía
3.2K 1 9

Обсипа асфалта с мокри целувки,

от хиляди капчици, вихрено-луди.

Игра по прозореца танц, без преструвки...

Заспалата нощ с тих ромон събуди.

 

А после подхвана някаква приказка –

прекъсна я с песен, съвсем неразбрана...

Шумейки закипри се, бъркайки ритъма

и плисна в нечакана, гневна закана.

 

Препусна в галоп по тъмните улици –

сърдито от покрив, на покрив плющя...

И утрото свари небето пречистено,

последни сълзи да превръща в роса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...