Нощен дъжд
Обсипа асфалта с мокри целувки,
от хиляди капчици, вихрено-луди.
Игра по прозореца танц, без преструвки...
Заспалата нощ с тих ромон събуди.
А после подхвана някаква приказка –
прекъсна я с песен, съвсем неразбрана...
Шумейки закипри се, бъркайки ритъма
и плисна в нечакана, гневна закана.
Препусна в галоп по тъмните улици –
сърдито от покрив, на покрив плющя...
И утрото свари небето пречистено,
последни сълзи да превръща в роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
