14 feb 2023, 9:29

Нощен дъжд 

  Poesía » De amor
267 2 0
Тогава от небе оловно
се сипеше дъждът край мен.
Бях вир-водица, безусловно,
а ти – с чадърче покрай мен.
В гьол нагазил до коляно
съдбата псувах във нощта,
не знаейки, че толкоз рано
ще ме споходи любовта.
На тротоара ти стоеше,
чадърът пазеше те суха,
а в мене вреше и кипеше,
дори и ярост май задуха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??