14.02.2023 г., 9:29

Нощен дъжд

419 2 0

Тогава от небе оловно

се сипеше дъждът край мен.

Бях вир-водица, безусловно,

а ти – с чадърче покрай мен.

 

В гьол нагазил до коляно

съдбата псувах във нощта,

не знаейки, че толкоз рано

ще ме споходи любовта.

 

На тротоара ти стоеше,

чадърът пазеше те суха,

а в мене вреше и кипеше,

дори и ярост май задуха.

 

Но ти ми се усмихна благо,

чадър да споделим предложи.

Не само, че ми стана драго,

да станеш моя се наложи!

 

Сега, когато дъжд заплиска,

за теб си спомням умилен –

как стана ми безкрайно близка

оттам до сетния ми ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...