НОЩЕН ГРАД

Нощният град не понася канон и условности –

с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан

той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,

в сюрреализъм за да ни обгърне нощта.

С грим от неон той дефекти ще скрий по лицата ни,

но елегантната линия ще подчертай –

всеки компромиси правил е, преди ръката ми

рамото ти да прегръща, преди вечерта

да ми нашепва да слушам вълшебната музика –

твоите токчета как разговарят безспир.

Ние мълчим – съвестта ни ще кажеш, че гузна е.

Толкова дълго се търсихме, че най-подир

даже и простите думи за нас неудобни са

да си разкажем самотници че сме били.

Нощният град не обича детайли, подробности –

моя си, твой съм. Тук думи не трябват, нали?