Oct 5, 2015, 11:09 AM

Нощен град

  Poetry » Love
494 0 0

НОЩЕН ГРАД


Нощният град не понася канон и условности –

с дъх на липи и със пръски на скачащ фонтан

той ни изтръгва от стереотипа оловно сив,

в сюрреализъм за да ни обгърне нощта.


С грим от неон той дефекти ще скрий по лицата ни,

но елегантната линия ще подчертай –

всеки компромиси правил е, преди ръката ми

рамото ти да прегръща, преди вечерта


да ми нашепва да слушам вълшебната музика –

твоите токчета как разговарят безспир.

Ние мълчим – съвестта ни ще кажеш, че гузна е.

Толкова дълго се търсихме, че най-подир


даже и простите думи за нас неудобни са

да си разкажем самотници че сме били.

Нощният град не обича детайли, подробности –

моя си, твой съм. Тук думи не трябват, нали?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...