ЛЕЦ (Лъчезар Цонев) ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)
9 124
23 sept 2023, 8:42

Нощен сонет

  Poesía
556 2 2

 

 

Настъпи нощ и пак луната

изсипа своите звезди.

А нейде светлина позната

спокойно над простора бди.

 

Отдавнашната ми позната --

нощта на прежните следи,

над покривите и гнездата,

над толкоз хора и съдби.

 

Какво ли всъщност тя ми носи?

Оставих слепите въпроси,

света си -- тъй непроменен.

 

Отвлече вятърът луната

и тъй догарят си летата.

Със тях догаря нещо в мен.

 

                            април 1990 г. 

                            гр. Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0