23 sept 2023, 8:42

Нощен сонет 

  Poesía
288 2 2

 

 

Настъпи нощ и пак луната

изсипа своите звезди.

А нейде светлина позната

спокойно над простора бди.

 

Отдавнашната ми позната --

нощта на прежните следи,

над покривите и гнездата,

над толкоз хора и съдби.

 

Какво ли всъщност тя ми носи?

Оставих слепите въпроси,

света си -- тъй непроменен.

 

Отвлече вятърът луната

и тъй догарят си летата.

Със тях догаря нещо в мен.

 

                            април 1990 г. 

                            гр. Сливен

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??