Настъпи нощ и пак луната
изсипа своите звезди.
А нейде светлина позната
спокойно над простора бди.
Отдавнашната ми позната --
нощта на прежните следи,
над покривите и гнездата,
над толкоз хора и съдби.
Какво ли всъщност тя ми носи?
Оставих слепите въпроси,
света си -- тъй непроменен.
Отвлече вятърът луната
и тъй догарят си летата.
Със тях догаря нещо в мен.
април 1990 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
