Настъпи нощ и пак луната
изсипа своите звезди.
А нейде светлина позната
спокойно над простора бди.
Отдавнашната ми позната --
нощта на прежните следи,
над покривите и гнездата,
над толкоз хора и съдби.
Какво ли всъщност тя ми носи?
Оставих слепите въпроси,
света си -- тъй непроменен.
Отвлече вятърът луната
и тъй догарят си летата.
Със тях догаря нещо в мен.
април 1990 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
