23.09.2023 г., 8:42 ч.

Нощен сонет 

  Поезия
211 2 2

 

 

Настъпи нощ и пак луната

изсипа своите звезди.

А нейде светлина позната

спокойно над простора бди.

 

Отдавнашната ми позната --

нощта на прежните следи,

над покривите и гнездата,

над толкоз хора и съдби.

 

Какво ли всъщност тя ми носи?

Оставих слепите въпроси,

света си -- тъй непроменен.

 

Отвлече вятърът луната

и тъй догарят си летата.

Със тях догаря нещо в мен.

 

                            април 1990 г. 

                            гр. Сливен

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??