Нощен сонет
Настъпи нощ и пак луната
изсипа своите звезди.
А нейде светлина позната
спокойно над простора бди.
Отдавнашната ми позната --
нощта на прежните следи,
над покривите и гнездата,
над толкоз хора и съдби.
Какво ли всъщност тя ми носи?
Оставих слепите въпроси,
света си -- тъй непроменен.
Отвлече вятърът луната
и тъй догарят си летата.
Със тях догаря нещо в мен.
април 1990 г.
гр. Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
