10 ago 2010, 12:42

Нощен влак 

  Poesía » Otra
1160 0 2

Нощен влак...

летежни мисли...

искрящи линии пресичат се в забравен хоризонт...

Звукът усилва се,

следя го,

проблясващата сянка стремително го следва.

Всички спят,

аз не сънувам -

с отворени очи ловя звездите в мрачното небе.

Кога ще стигнем?

Много ли остава?

Целта се губи в призрачни тунели...

Шум, свистене.

Не чувам звук.

В мечтател пак превръщам се във полунощ.

Потъвам във звездите

тревожно, с поглед плах.

Неочакваната светлина разсейва ме за миг.

Задържам дъх

и продължавам

да рисувам звуците на музика и шум - 

нежни линии

преплетени...

А аз съм някъде във мислите си пак отнесена...

 

 

 

© Не съм аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е образно! Поздрав!
    ............................
    "...с отворени очи ловя звездите в мрачното небе..."
  • Не само рисуваш, но мислиш и чувстваш като истински художник. Поздравления!
Propuestas
: ??:??