Нощен влак
Нощен влак...
летежни мисли...
искрящи линии пресичат се в забравен хоризонт...
Звукът усилва се,
следя го,
проблясващата сянка стремително го следва.
Всички спят,
аз не сънувам -
с отворени очи ловя звездите в мрачното небе.
Кога ще стигнем?
Много ли остава?
Целта се губи в призрачни тунели...
Шум, свистене.
Не чувам звук.
В мечтател пак превръщам се във полунощ.
Потъвам във звездите
тревожно, с поглед плах.
Неочакваната светлина разсейва ме за миг.
Задържам дъх
и продължавам
да рисувам звуците на музика и шум -
нежни линии
преплетени...
А аз съм някъде във мислите си пак отнесена...
© Не съм аз All rights reserved.
