13 ene 2016, 21:21

Нощен влак

  Poesía » Otra
522 0 0

Отново ще напусна този бряг.

Във нощ от летен зной земята бяга.

Аз спомени загърбвам. С експрес влак

на отпуск и почивка точка слагам.

 

Под пълнолунен диск, усамотен,

на езерото кораб медитира

и той или ликът му отразен

по-истински е, тъй и не разбирам.

 

Във коридора с някой непознат

повеждам разговор. Той с ум дълбок е,

далече вижда... Ала утрен хлад

ще изпроводи нас във две посоки.

 

Фантом на парен чер локомотив –

пушач задъхан, който изостава –

ми вика: “Влакът с времето лети

напред, назад не гледа. Не забравяй,

 

че с детство, с корени си бил богат,

не с Интернет, а със игри на двора.

Не ги подменяй с евтин сурогат

без обич, без крила и без опора.”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...