13 ene 2016, 21:21

Нощен влак

  Poesía » Otra
519 0 0

Отново ще напусна този бряг.

Във нощ от летен зной земята бяга.

Аз спомени загърбвам. С експрес влак

на отпуск и почивка точка слагам.

 

Под пълнолунен диск, усамотен,

на езерото кораб медитира

и той или ликът му отразен

по-истински е, тъй и не разбирам.

 

Във коридора с някой непознат

повеждам разговор. Той с ум дълбок е,

далече вижда... Ала утрен хлад

ще изпроводи нас във две посоки.

 

Фантом на парен чер локомотив –

пушач задъхан, който изостава –

ми вика: “Влакът с времето лети

напред, назад не гледа. Не забравяй,

 

че с детство, с корени си бил богат,

не с Интернет, а със игри на двора.

Не ги подменяй с евтин сурогат

без обич, без крила и без опора.”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...