Отново ще напусна този бряг.

Във нощ от летен зной земята бяга.

Аз спомени загърбвам. С експрес влак

на отпуск и почивка точка слагам.

Под пълнолунен диск, усамотен,

на езерото кораб медитира

и той или ликът му отразен

по-истински е, тъй и не разбирам.

Във коридора с някой непознат

повеждам разговор. Той с ум дълбок е,

далече вижда... Ала утрен хлад

ще изпроводи нас във две посоки.

Фантом на парен чер локомотив –

пушач задъхан, който изостава –

ми вика: “Влакът с времето лети

напред, назад не гледа. Не забравяй,

че с детство, с корени си бил богат,

не с Интернет, а със игри на двора.

Не ги подменяй с евтин сурогат

без обич, без крила и без опора.”