7 sept 2006, 16:56

Нощи

  Poesía
680 0 2
Градски нощи, посипани със пепел сива,
Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,
Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,
Скучни нощи, в компания на самота унила...

Златни нощи с блясък благороден
- блян споделят,
Страстни нощи, плаващи към бряг незнаен,
Бурни нощи – танц под пълната луна,
Сластни нощи – шепнещи нега лъстива...

Лятни нощи, тръпнещи в екстаз нектарен
Жежки нощи, носещи ветрец сахарен,
Ведри нощи, къпани в море от чувства,
Звездни нощи - спомен за мечта красива...                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • супер ритъм, красива мисъл и интересна идея. какво повече за 6! а този шут под мен защо не се гръмне?
  • И този стих е хубав, но първия вариант ми допадна повече!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...