Нощи

Poesía » De amor

1.1K 0 0

Твойте нощи са без звезди,

твойте нощи са лекичко хладни,

твойте нощи-във две очи...

от които миг по миг открадвам...

Покриват с черно було

в ума ми този ясен ден...

превръщат се във купол,

през който се виждам пленен...

От звезден гердан и Луната,

за да сияеш, нямаш нужда...

сияе във мене лъжата,

че няма все да бъдем чужди!

Твойте нощи са без звезди,

но те във мен сега се раждат...

оттам потайна пак мълчиш,

а аз говоря с жаждата...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0