27.03.2012 г., 5:54

Нощи

Поезия » Любовна

1.1K 0 0

Твойте нощи са без звезди,

твойте нощи са лекичко хладни,

твойте нощи-във две очи...

от които миг по миг открадвам...

Покриват с черно було

в ума ми този ясен ден...

превръщат се във купол,

през който се виждам пленен...

От звезден гердан и Луната,

за да сияеш, нямаш нужда...

сияе във мене лъжата,

че няма все да бъдем чужди!

Твойте нощи са без звезди,

но те във мен сега се раждат...

оттам потайна пак мълчиш,

а аз говоря с жаждата...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9