Твойте нощи са без звезди,

твойте нощи са лекичко хладни,

твойте нощи-във две очи...

от които миг по миг открадвам...  

Покриват с черно було

в ума ми този ясен ден... 

превръщат се във купол,

през който се виждам пленен...

От звезден гердан и Луната,

за да сияеш, нямаш нужда... 

сияе във мене лъжата,

че няма все да бъдем чужди!

Твойте нощи са без звезди,

но те във мен сега се раждат...

оттам потайна пак мълчиш,

а аз говоря с жаждата...!