7 jul 2012, 19:09

Нощи, до съмване будни 

  Poesía » De amor
857 0 8

Цигани, огън, коне…

сън си запазих в душата.

Зилове, звън на дайре,

път, полудял в тишината…

После жарава, тъга –

пак ти жадувам очите…

Було ми дава нощта,

вятър ми трие сълзите.

Въгленче, тъй, за кадем

в шепа си стискам, за утре…

Ще си мечтая криле

в нощи до съмване будни.

Цигани, страст в тъмнина –

май си нарекох съдбата…

С първите глътки зора

пътят ми хуква нататък…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??