Нощи, до съмване будни
Цигани, огън, коне…
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга –
пак ти жадувам очите…
Було ми дава нощта,
вятър ми трие сълзите.
Въгленче, тъй, за кадем
в шепа си стискам, за утре…
Ще си мечтая криле
в нощи до съмване будни.
Цигани, страст в тъмнина –
май си нарекох съдбата…
С първите глътки зора
пътят ми хуква нататък…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
